Теодора Димова с френска литературна награда за нов женски глас
Романът " Поразените " на българската писателка, с афинитет и към драматургията и есеистиката, Теодора Димова завоюва премия " Фрагонар ". " Поразените " (Les Dévastés) излезе във Франция при започване на годината.
" Когато аз започнах да пиша романа " Поразените ", през 2016 година, писах в продължение на съвсем четири години. Мислех, че това е разказ за паметта, за първите месеци на гнет след установяването на тоталитарния режим в България. Никога не съм предполагала, че този разказ може да придобие смразяваща, печална, плашеща новост. Не съм си представяла, че сцените, които разказвам след 1944 година могат да се повтарят безусловно, в същия мащаб, 77 години по-късно, на 300 км от нас. Тази повторяемост на историята, на историческата орис и на литературата от време на време е толкоз мистична и стряскаща. Като че ли " Поразените " се оказа един разказ не за паметта, а един разказ - предусещане за това, което ни следва. ", сподели Теодора Димова в изявление за Българска телеграфна агенция.
Отзивите във Франция за литературния й труд са повече от положителни. Френското сп. " Ебдоскоп " написа, че Теодора Димова написа с перо, потопено в човешката душа и заключи: " Разказ за гибелта, " Поразените " е също чудесна книга за любовта, дълбока, от гранит, посред болката и гибелта. Ода за любовта и солидарността. "
" Покъртително е, извънредно и вълнуващо. Куражът за всички тези хора против това толкоз грубо и голямо тестване. То заслужва да бъде запомнено. Именно тази нужда от памет кара Теодора Димова да напише романа, с цел да не бъде пропуснат този неприличен интервал. Комунистическият режим изтрива предишното, управлява речта и писаното ", написа в различен отзвук, представящ френското издание на книгата.
" Да написа, за Теодора Димова е същинска отговорност, с цел да унищожи " манипулираната памет " и да поеме отговорността нацяло едно потомство, което би трябвало да " съобщи паметта за истината на хората, които ще живеят след нас. За да не живеят в унизителния свят на лъжата ", написа за нея Габриел Наполи в " Ан атандант Надо ".
Новоучредената премия има упоритост " да отличава нов женски глас от другаде, да избира разказ, който ни придвижва оттатък нашите граници, който ни среща с нови култури и друга реалност ", се показва на уеб страницата на премията " Фрагонар ". Целта й е и да направи по-видима задграничната литература, основана от дами, като поддържа нефранкофонски създатели, както и техните преводачи.
Що се отнася до Теодора Димова, тя споделя, че след 24 февруари (началото на войната в Украйна) съвсем не може да работи и се пробва да осмисли това, което се случва.
" Тоталитаризмът видимо изчезна, само че се прикри доста надълбоко в нас, в душите ни. "
" Остана в реакциите ни, в отношението ни към света, в отношението към другия, в омразата, в злобата, в завистта, в пренебрежението към хората. И това е най-дълготрайната и най-коварна последица от тоталитарния интервал - тоталитаризмът сменя дрескода си,, само че в същността си остава еднакъв. И виждаме това през днешния ден с печална изясненост, виждаме в Украйна ", сподели пред писателката.
Според нея е доста значимо обединяването на обществото ни в този миг: " Да имаме единодушие за национална цел. Както през 1989 година, както през 1997 година, когато имахме такова общо единодушие, обща цел. И по тази причина ми се коства, че ролята на литературата и изкуството тук стават изключително значими. Да приказваме между тях не с ненавист, не с възприятието, че сме разграничени, не с възприятието, че сме настръхнали един против различен, както постоянно към този момент се случва. А в противен случай - че сме българи, че имаме едно и също родно място. И че вървим към една и съща цел. "
" Различните отзиви са белег на народна власт тогава, когато те не са внушени от нечия агитация. "
Когато те са израз на личен размисъл, на почтен размисъл, израз на съвестта на един човек. Когато те са израз на опорните точки на една агитация, както виждаме, че от години тук работи съветската агитация и намира доста плодородна почва, това не е израз на персонално мнение, това е израз на една хибридна война, която незабележимо и доста сполучливо се води на нашата територия от най-малко десетина години насам. Целта на тази хибридна война е обществото да бъде разделяно, дестабилизирано, държавната система да бъде нестабилна от промяна на държавни управления, да се върви от едни избори към други. И по този метод да се подкопават устоите на самата държавност. И евентуално по нататъшната цел е да станем лесна плячка на съветската експанзия. "
Теодора Димова нееднократно е писала и говорила в Украйна и позицията й е почтена за почитание, по тази причина и нямаме самообладание да прочетем романа " Поразените ".
" Когато аз започнах да пиша романа " Поразените ", през 2016 година, писах в продължение на съвсем четири години. Мислех, че това е разказ за паметта, за първите месеци на гнет след установяването на тоталитарния режим в България. Никога не съм предполагала, че този разказ може да придобие смразяваща, печална, плашеща новост. Не съм си представяла, че сцените, които разказвам след 1944 година могат да се повтарят безусловно, в същия мащаб, 77 години по-късно, на 300 км от нас. Тази повторяемост на историята, на историческата орис и на литературата от време на време е толкоз мистична и стряскаща. Като че ли " Поразените " се оказа един разказ не за паметта, а един разказ - предусещане за това, което ни следва. ", сподели Теодора Димова в изявление за Българска телеграфна агенция.
Отзивите във Франция за литературния й труд са повече от положителни. Френското сп. " Ебдоскоп " написа, че Теодора Димова написа с перо, потопено в човешката душа и заключи: " Разказ за гибелта, " Поразените " е също чудесна книга за любовта, дълбока, от гранит, посред болката и гибелта. Ода за любовта и солидарността. "
" Покъртително е, извънредно и вълнуващо. Куражът за всички тези хора против това толкоз грубо и голямо тестване. То заслужва да бъде запомнено. Именно тази нужда от памет кара Теодора Димова да напише романа, с цел да не бъде пропуснат този неприличен интервал. Комунистическият режим изтрива предишното, управлява речта и писаното ", написа в различен отзвук, представящ френското издание на книгата.
" Да написа, за Теодора Димова е същинска отговорност, с цел да унищожи " манипулираната памет " и да поеме отговорността нацяло едно потомство, което би трябвало да " съобщи паметта за истината на хората, които ще живеят след нас. За да не живеят в унизителния свят на лъжата ", написа за нея Габриел Наполи в " Ан атандант Надо ".
Новоучредената премия има упоритост " да отличава нов женски глас от другаде, да избира разказ, който ни придвижва оттатък нашите граници, който ни среща с нови култури и друга реалност ", се показва на уеб страницата на премията " Фрагонар ". Целта й е и да направи по-видима задграничната литература, основана от дами, като поддържа нефранкофонски създатели, както и техните преводачи.
Що се отнася до Теодора Димова, тя споделя, че след 24 февруари (началото на войната в Украйна) съвсем не може да работи и се пробва да осмисли това, което се случва.
" Тоталитаризмът видимо изчезна, само че се прикри доста надълбоко в нас, в душите ни. "
" Остана в реакциите ни, в отношението ни към света, в отношението към другия, в омразата, в злобата, в завистта, в пренебрежението към хората. И това е най-дълготрайната и най-коварна последица от тоталитарния интервал - тоталитаризмът сменя дрескода си,, само че в същността си остава еднакъв. И виждаме това през днешния ден с печална изясненост, виждаме в Украйна ", сподели пред писателката.
Според нея е доста значимо обединяването на обществото ни в този миг: " Да имаме единодушие за национална цел. Както през 1989 година, както през 1997 година, когато имахме такова общо единодушие, обща цел. И по тази причина ми се коства, че ролята на литературата и изкуството тук стават изключително значими. Да приказваме между тях не с ненавист, не с възприятието, че сме разграничени, не с възприятието, че сме настръхнали един против различен, както постоянно към този момент се случва. А в противен случай - че сме българи, че имаме едно и също родно място. И че вървим към една и съща цел. "
" Различните отзиви са белег на народна власт тогава, когато те не са внушени от нечия агитация. "
Когато те са израз на личен размисъл, на почтен размисъл, израз на съвестта на един човек. Когато те са израз на опорните точки на една агитация, както виждаме, че от години тук работи съветската агитация и намира доста плодородна почва, това не е израз на персонално мнение, това е израз на една хибридна война, която незабележимо и доста сполучливо се води на нашата територия от най-малко десетина години насам. Целта на тази хибридна война е обществото да бъде разделяно, дестабилизирано, държавната система да бъде нестабилна от промяна на държавни управления, да се върви от едни избори към други. И по този метод да се подкопават устоите на самата държавност. И евентуално по нататъшната цел е да станем лесна плячка на съветската експанзия. "
Теодора Димова нееднократно е писала и говорила в Украйна и позицията й е почтена за почитание, по тази причина и нямаме самообладание да прочетем романа " Поразените ".
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ